Бях добър и съгласявах се
за всичко.
Бях добър, но в миг един
събудих се от сън измислен.
И не от друг, от мене сътворен...
От мен на живо изживян.
Нима това е начинът, по който
съдбата своя да прокудя аз?
И да съм далече от себе си
избягал.
Избягал от собственото аз...
Тогава срещу себе си
въстанах.
Захвърлих свойте мечти.
Задрасках моето в сърцето.
Защото промених се
с чуждите лъжи!
Болка е, когато си самотен...
Болка е и няма сън.
Аз пак съм втренчен във
небето!
Всемирът ни за сладък сън.
Болка е!?
© Ангел Todos los derechos reservados