27 сент. 2009 г., 16:02

Болка и присъда

932 0 1

Какво съм аз за теб

и дали някога някоя в живота ти ще бъда?

За мене ти си всичко -

спомен, болка, щастие, присъда...

С края на всяка щастлива песен

настъпва дълга, тъжна есен.

С началото на празнотата

настъпва краят на тъгата...

Дали от днес ще спре да ме боли

и ще бъда напълно безразлична,

такъв, какъвто си и ти,

или ще продължа да те обичам?

Знам, че всеки лед с времето ще се стопи

и, ако сърцето ми е айсберг,

някога ще се превърне в море от сълзи...

Какво съм аз за теб?

Боли ли те, когато страдам?

Мислиш ли, че мога да продължа напред,

как да мина през тази ледена преграда.

Ти си минало и настояще,

дали си бъдеще, съдбата ще покаже.

Трудно е да мисля толкова за теб,

сложно е да те обичам даже...

Ако съм осъдена на тази болка,

приемам я до края на живота.

Но какво ли аз за теб ще бъда,

ако ти си моята присъда?
Любов, загубена в едно скърбящо сърце,

като вълна сред океана,

като звезда сред бездънното небе,

една любов неразбрана...

Това е моята душа сега,

но какво ще постигна, ако искам да те забравя,

ако ти си моята съдба,

искам вечно твоя да остана,

но какво ли аз за теб ще бъда?

Приемам болката, наречена любов,

като вечен спомен и присъда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Приемам болката, наречена любов,
    като вечен спомен и присъда..."

    Браво!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...