Болка и присъда

Какво съм аз за теб

и дали някога някоя в живота ти ще бъда?

За мене ти си всичко -

спомен, болка, щастие, присъда...

С края на всяка щастлива песен

настъпва дълга, тъжна есен.

С началото на празнотата

настъпва краят на тъгата...

Дали от днес ще спре да ме боли

и ще бъда напълно безразлична,

такъв, какъвто си и ти,

или ще продължа да те обичам?

Знам, че всеки лед с времето ще се стопи

и, ако сърцето ми е айсберг,

някога ще се превърне в море от сълзи...

Какво съм аз за теб?

Боли ли те, когато страдам?

Мислиш ли, че мога да продължа напред,

как да мина през тази ледена преграда.

Ти си минало и настояще,

дали си бъдеще, съдбата ще покаже.

Трудно е да мисля толкова за теб,

сложно е да те обичам даже...

Ако съм осъдена на тази болка,

приемам я до края на живота.

Но какво ли аз за теб ще бъда,

ако ти си моята присъда?
Любов, загубена в едно скърбящо сърце,

като вълна сред океана,

като звезда сред бездънното небе,

една любов неразбрана...

Това е моята душа сега,

но какво ще постигна, ако искам да те забравя,

ако ти си моята съдба,

искам вечно твоя да остана,

но какво ли аз за теб ще бъда?

Приемам болката, наречена любов,

като вечен спомен и присъда...