11 авг. 2011 г., 15:51

Болка и срам

1.1K 0 4

БОЛКА И СРАМ

Стаена на клона зелен-
сама, мълчалива, мъничка,
бе кацнала точно пред мен
една пъстропереста птичка.

Ветрецът я галеше леко,
тя клатеше смешно глава,
крилцата й пухкави, меки
помръдваха се едва.

Но свисък прониза ушите ми
и както стоеше на клона,
тя тупна току пред очите ми
и мъртва крачката  изпъна.

Невинната мъничка птичка,
украса на клона - рисунка.
От човчицата й мъничка
проточи се тъничка слюнка.

Задави ме гняв и обида.
Злосторникът кой бе, не знам.
Дори не опитах да видя,
прониза ме болка и срам.

2О1Ог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлияна Донева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....