11 ago 2011, 15:51

Болка и срам

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

БОЛКА И СРАМ

Стаена на клона зелен-
сама, мълчалива, мъничка,
бе кацнала точно пред мен
една пъстропереста птичка.

Ветрецът я галеше леко,
тя клатеше смешно глава,
крилцата й пухкави, меки
помръдваха се едва.

Но свисък прониза ушите ми
и както стоеше на клона,
тя тупна току пред очите ми
и мъртва крачката  изпъна.

Невинната мъничка птичка,
украса на клона - рисунка.
От човчицата й мъничка
проточи се тъничка слюнка.

Задави ме гняв и обида.
Злосторникът кой бе, не знам.
Дори не опитах да видя,
прониза ме болка и срам.

2О1Ог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Донева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...