БОЛКА И СРАМ
Стаена на клона зелен-
сама, мълчалива, мъничка,
бе кацнала точно пред мен
една пъстропереста птичка.
Ветрецът я галеше леко,
тя клатеше смешно глава,
крилцата й пухкави, меки
помръдваха се едва.
Но свисък прониза ушите ми
и както стоеше на клона,
тя тупна току пред очите ми
и мъртва крачката изпъна.
Невинната мъничка птичка,
украса на клона - рисунка.
От човчицата й мъничка
проточи се тъничка слюнка.
Задави ме гняв и обида.
Злосторникът кой бе, не знам.
Дори не опитах да видя,
прониза ме болка и срам.
2О1Ог.
© Юлияна Донева Всички права запазени
светла душа си ти, Юлиана...
най-сърдечно..