11.08.2011 г., 15:51

Болка и срам

1.1K 0 4

БОЛКА И СРАМ

Стаена на клона зелен-
сама, мълчалива, мъничка,
бе кацнала точно пред мен
една пъстропереста птичка.

Ветрецът я галеше леко,
тя клатеше смешно глава,
крилцата й пухкави, меки
помръдваха се едва.

Но свисък прониза ушите ми
и както стоеше на клона,
тя тупна току пред очите ми
и мъртва крачката  изпъна.

Невинната мъничка птичка,
украса на клона - рисунка.
От човчицата й мъничка
проточи се тъничка слюнка.

Задави ме гняв и обида.
Злосторникът кой бе, не знам.
Дори не опитах да видя,
прониза ме болка и срам.

2О1Ог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Донева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...