4 мая 2007 г., 10:54

Болка и тъга

1.7K 0 1
Аз те погледнах и ти ме омая,
не знам какво става с мен сега,
дали да плача, или да се смея,
трудно ми е да кажа аз сега.
Свикнала съм да ме нараняват,
какво ли да очаквам от теб сега...?
Болка... щастие... не знам!
Сърцето ми казва да те обичам
и така е, признавам го аз,
но, за жалост, отново несподелена
май ще бъде любовта!
Едно до днес не знаех,
но го разбрах едва сега,
че всяко щастие голямо
се заплаща винаги с тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриса Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...