Болка и тъга
Аз те погледнах и ти ме омая,
не знам какво става с мен сега,
дали да плача, или да се смея,
трудно ми е да кажа аз сега.
Свикнала съм да ме нараняват,
какво ли да очаквам от теб сега...?
Болка... щастие... не знам!
Сърцето ми казва да те обичам
и така е, признавам го аз,
но, за жалост, отново несподелена
май ще бъде любовта!
Едно до днес не знаех,
но го разбрах едва сега,
че всяко щастие голямо
се заплаща винаги с тъга.
не знам какво става с мен сега,
дали да плача, или да се смея,
трудно ми е да кажа аз сега.
Свикнала съм да ме нараняват,
какво ли да очаквам от теб сега...?
Болка... щастие... не знам!
Сърцето ми казва да те обичам
и така е, признавам го аз,
но, за жалост, отново несподелена
май ще бъде любовта!
Едно до днес не знаех,
но го разбрах едва сега,
че всяко щастие голямо
се заплаща винаги с тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриса Стефанова Всички права запазени
