Болка и тъга

Poetry

1.7K 0 1

Аз те погледнах и ти ме омая,
не знам какво става с мен сега,
дали да плача, или да се смея,
трудно ми е да кажа аз сега.
Свикнала съм да ме нараняват,
какво ли да очаквам от теб сега...?
Болка... щастие... не знам!
Сърцето ми казва да те обичам
и така е, признавам го аз,
но, за жалост, отново несподелена
май ще бъде любовта!
Едно до днес не знаех,
но го разбрах едва сега,
че всяко щастие голямо
се заплаща винаги с тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Доротея (Маргарита Дянкова)

Много повтаряш думата "сега"

2007-05-04T14:59:19+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0