hrisa1990 (Хриса Стефанова) hrisa1990 (Хриса Стефанова)
3
May 4, 2007, 10:54 AM

Болка и тъга

  Poetry
1.7K 0 1
Аз те погледнах и ти ме омая,
не знам какво става с мен сега,
дали да плача, или да се смея,
трудно ми е да кажа аз сега.
Свикнала съм да ме нараняват,
какво ли да очаквам от теб сега...?
Болка... щастие... не знам!
Сърцето ми казва да те обичам
и така е, признавам го аз,
но, за жалост, отново несподелена
май ще бъде любовта!
Едно до днес не знаех,
но го разбрах едва сега,
че всяко щастие голямо
се заплаща винаги с тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриса Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0