Българийо, мила! Красива... макар да си дрипава... Следите си всеки по тебе остави - в сърцето ти грозните рани... На болка, майко, трижди преситена, с плодородните ниви - парцали съдрани на поругана жена... С очи на хлапета, тъжно надничаш през знамената забравени и търсиш в сметта ни за новия ден семена...
Българийо, мила! Все си насилвана, откак си родена... от чужди и свои... Но от своите псета боли най-дълбоко, до самия ти корен в неродената плът. Роден съм с очите - черният въглен и нозете, кървящи без път... Те пак те насилват - лудите свои, остали без спомен - дори не прикриват, че чакат часът ти, майко, надгробен...
Българийо, мила, оставаш любима, макар повалена, от тях обругана, излишна и бедна, убита душа... С бедняшки ръце, лице забрадила - майка сиротна, на мъртви деца...
Болка в сърце, майко, тежка се свила - черно небе над черна земя.
Болката при залеза на нещо Велико винаги е голяма...
Поклон пред малкото българи (като теб),които в тези времена на национално осакатяване успяват да съхранят любовта към България в себе си!
Здравейте всички
Гери, всички ни боли, но повечето притъпяват болката или просто я превръщат в професионално поприще(добре платено).Докато боли... ще я има България...
Поздрави!
Затова ражда такива синове и дъщери,нашата БългарияВсички,които се срещаме в сайта задочно с творбите си,сме доказателство за сила,чуствиелност и много други +качестваПоздрави за прекрасния стих,Вестин!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.