Болка в сърце, майко, тежка се свила
Българийо, мила!
Красива...
макар да си дрипава...
Следите си всеки по тебе остави -
в сърцето ти грозните рани...
На болка, майко,
трижди преситена,
с плодородните ниви -
парцали съдрани
на поругана жена...
С очи на хлапета,
тъжно надничаш
през знамената забравени
и търсиш в сметта ни
за новия ден семена...
Българийо, мила!
Все си насилвана,
откак си родена...
от чужди и свои...
Но от своите псета
боли най-дълбоко,
до самия ти корен
в неродената плът.
Роден съм с очите -
черният въглен
и нозете, кървящи без път...
Те пак те насилват -
лудите свои,
остали без спомен -
дори не прикриват,
че чакат часът ти,
майко, надгробен...
Българийо, мила,
оставаш любима,
макар повалена,
от тях обругана,
излишна и бедна,
убита душа...
С бедняшки ръце,
лице забрадила -
майка сиротна,
на мъртви деца...
Болка в сърце, майко,
тежка се свила -
черно небе
над черна земя.
Красива...
макар да си дрипава...
Следите си всеки по тебе остави -
в сърцето ти грозните рани...
На болка, майко,
трижди преситена,
с плодородните ниви -
парцали съдрани
на поругана жена...
С очи на хлапета,
тъжно надничаш
през знамената забравени
и търсиш в сметта ни
за новия ден семена...
Българийо, мила!
Все си насилвана,
откак си родена...
от чужди и свои...
Но от своите псета
боли най-дълбоко,
до самия ти корен
в неродената плът.
Роден съм с очите -
черният въглен
и нозете, кървящи без път...
Те пак те насилват -
лудите свои,
остали без спомен -
дори не прикриват,
че чакат часът ти,
майко, надгробен...
Българийо, мила,
оставаш любима,
макар повалена,
от тях обругана,
излишна и бедна,
убита душа...
С бедняшки ръце,
лице забрадила -
майка сиротна,
на мъртви деца...
Болка в сърце, майко,
тежка се свила -
черно небе
над черна земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
