Вече нямам сълзи да изплача самотата;
вече нямам глас да извикам към съдбата;
не зная вече какво е усмивка,
с отправената ми към теб последна въздишка -
вече не зная какво е да обичам...
Излъгах се във твоята особа,
сърцето ме излъга, уви -
сега плаща си горчиво
със всички онези пролети сълзи.
И ето, пиша пак за самотата,
студът нахлува в моите гърди, -
кога и аз ще бъда щастлива, ...