Вече нямам сълзи да изплача самотата;
вече нямам глас да извикам към съдбата;
не зная вече какво е усмивка,
с отправената ми към теб последна въздишка -
вече не зная какво е да обичам...
Излъгах се във твоята особа,
сърцето ме излъга, уви -
сега плаща си горчиво
със всички онези пролети сълзи.
И ето, пиша пак за самотата,
студът нахлува в моите гърди, -
кога и аз ще бъда щастлива,
кога сърцето ще спре да ме боли?!
© Александра Василева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
