Боли ме някъде,

къде, къде, не знам.

Пиян съм от омая,

дъха си губя в тая стая.

А то от раната боли,

боли отзад, под плешката

и по надолу, под гърба боли,

боли ме нечовешката.

Усещам го под дрешката,

подпъхвам си ръката

и хващам я за гушата

таз болка - ще я душа.

На какво ли болката мирише?

Цигари пак ще пуша,

болката да си задуша,

а не трябва да пуша.

Боли ме раната...

боли ме чак до гушата.

От бомбите ще е,

а помниш ли мастиката?

Как двамата я тикахме

във жадните гърла

на село, там,

под манастирската лоза.

Писна ми вече с тая болка,

там, ниско долу,

при чатала, малко вляво,

тежи като олово.

Аааа-х! Мустафа, махни се,

от Ирак се махни и в

майната си, ако щеш, върви,

и там моли се.

Ти си на 14,
а бомбите са още по млади.
Ти ги помниш,

а Буш върви със своя цирк буш.

И тъпче арабия с ботуш.

Боли ме раната.
Обаче - дръж! Колкото можеш
и стреляй право в майната на американеца.

Аз съм на петдесет и една,
усещам как не ми стигат,

изплъзват се нещата.
Трябва ми още една... ракия!

Боли ме раната.
Точно под центъра на гърба, вляво,
още не е узряло

това момче Мустафа.

Американците ги биха

само в Сливен,

трябва им...
още и от Багдад.

Да ги боли

под гърба, в центъра,

там, долу да ги боли. Отзад.
Да ги болиме заедно.

и да дишаш...
достатъчно,

докато се надяваш.

Чао.