Болка за умиране
Боли ме някъде,
къде, къде, не знам.
Пиян съм от омая,
дъха си губя в тая стая.
А то от раната боли,
боли отзад, под плешката
и по надолу, под гърба боли,
боли ме нечовешката.
Усещам го под дрешката,
подпъхвам си ръката
и хващам я за гушата
таз болка - ще я душа.
На какво ли болката мирише?
Цигари пак ще пуша,
болката да си задуша,
а не трябва да пуша.
Боли ме раната...
боли ме чак до гушата.
От бомбите ще е,
а помниш ли мастиката?
Как двамата я тикахме
във жадните гърла
на село, там,
под манастирската лоза.
Писна ми вече с тая болка,
там, ниско долу,
при чатала, малко вляво,
тежи като олово.
Аааа-х! Мустафа, махни се,
от Ирак се махни и в
майната си, ако щеш, върви,
и там моли се.
Ти си на 14,
а бомбите са още по млади.
Ти ги помниш,
а Буш върви със своя цирк буш.
И тъпче арабия с ботуш.
Боли ме раната.
Обаче - дръж! Колкото можеш
и стреляй право в майната на американеца.
Аз съм на петдесет и една,
усещам как не ми стигат,
изплъзват се нещата.
Трябва ми още една... ракия!
Боли ме раната.
Точно под центъра на гърба, вляво,
още не е узряло
това момче Мустафа.
Американците ги биха
само в Сливен,
трябва им...
още и от Багдад.
Да ги боли
под гърба, в центъра,
там, долу да ги боли. Отзад.
Да ги болиме заедно.
и да дишаш...
достатъчно,
докато се надяваш.
Чао.
© Хари Сватбаров All rights reserved.
