24 авг. 2007 г., 09:22

Болката

712 0 3
 

Болката - жестокост е голяма!

Под много форми съществува тя.

След себе си винаги оставя солена рана,

която да изгаря нашите сърца.


Болката - всекиго надвива!

Всеки изпитал е нейната ръка.

Кой по-силно, кой по-слабо,

но никой не е пощадила тя.


Болката - ще продължава тя да съществува!

Още много ще опитат суровия и нрав.

Страдания още ще раздава,

все пак болката царува в този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът ти е много хубав и Болката наистина владее много от царствата на съдбата ни,но тя не е Истинската царица.Тя е само една придворна дама...Истинската царица на нашата съдба е Любовта и когато ние не и вярваме или не и се подчиняваме ...идва болката.Още си много малка и още имаш много време ,но все пак ти пожелавам да намериш пътя към Истинската любов ...Поздравления!
  • Мерси
  • Не завинаги царува болката. Сменят я щастието и радостта от време на време, хубав стих, Пламена.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...