24.08.2007 г., 9:22

Болката

708 0 3
 

Болката - жестокост е голяма!

Под много форми съществува тя.

След себе си винаги оставя солена рана,

която да изгаря нашите сърца.


Болката - всекиго надвива!

Всеки изпитал е нейната ръка.

Кой по-силно, кой по-слабо,

но никой не е пощадила тя.


Болката - ще продължава тя да съществува!

Още много ще опитат суровия и нрав.

Страдания още ще раздава,

все пак болката царува в този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът ти е много хубав и Болката наистина владее много от царствата на съдбата ни,но тя не е Истинската царица.Тя е само една придворна дама...Истинската царица на нашата съдба е Любовта и когато ние не и вярваме или не и се подчиняваме ...идва болката.Още си много малка и още имаш много време ,но все пак ти пожелавам да намериш пътя към Истинската любов ...Поздравления!
  • Мерси
  • Не завинаги царува болката. Сменят я щастието и радостта от време на време, хубав стих, Пламена.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...