Болката
... и болката втренчва във мене
свойто горящо око,
скъпо нещо тя ще ми вземе
без даже да зная защо.
И уж все ниско се цели -
под сърцето пет пръста,
а улучва мислите спрели,
като с куршуми ги пръсва.
Болката - остър кинжал,
бавно отрязва от мене
мъртъв син, неживял
ни в сегашно, ни в минало време.
И направи място за себе си,
бременна пак съм - със нея.
В утробата, вместо детето си,
моята болка люлея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Все права защищены
