... и болката втренчва във мене
свойто горящо око,
скъпо нещо тя ще ми вземе
без даже да зная защо.
И уж все ниско се цели -
под сърцето пет пръста,
а улучва мислите спрели,
като с куршуми ги пръсва.
Болката - остър кинжал,
бавно отрязва от мене
мъртъв син, неживял
ни в сегашно, ни в минало време.
И направи място за себе си,
бременна пак съм - със нея.
В утробата, вместо детето си,
моята болка люлея.
© Милена All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
