Болката
... и болката втренчва във мене
свойто горящо око,
скъпо нещо тя ще ми вземе
без даже да зная защо.
И уж все ниско се цели -
под сърцето пет пръста,
а улучва мислите спрели,
като с куршуми ги пръсва.
Болката - остър кинжал,
бавно отрязва от мене
мъртъв син, неживял
ни в сегашно, ни в минало време.
И направи място за себе си,
бременна пак съм - със нея.
В утробата, вместо детето си,
моята болка люлея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
