28.12.2008 г., 17:22 ч.

Болката 

  Поезия
630 0 5

... и болката втренчва във мене

свойто горящо око,

скъпо нещо тя ще ми вземе

без даже да зная защо.

И уж все ниско се цели -

под сърцето пет пръста,

а улучва мислите спрели,

като с куршуми ги пръсва.

Болката - остър кинжал,

бавно отрязва от мене

мъртъв син, неживял

ни в сегашно, ни в минало време.

И направи място за себе си,

бременна пак съм - със нея.

В утробата, вместо детето си,

моята болка люлея.

© Милена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??