Болката ми!
Нощта спусна черното си було
над мрачната и самотна гара.
Но ако ме питаш коя е?
Тя е моята, на която аз те чакам!
Нека те разходя по перона,
виж лицата на хората, които са тук,
очите им са мъртви, както и сърцата им,
те не просто спят своя сън,
те бавно умират заради изгубената си любов!
Но май избяга още когато те поканих,
ако те е страх, мила, от това,
не ме оставяй там, спаси ме!
Нима се лъжа пак?
Думите ми бавно се губят в мрака,
а нощта напредва и скоро ще дойде Авги,
но преди това ще ме прониже...
да, това е тя, любовта, забиваща ми пак стрелата си!
над мрачната и самотна гара.
Но ако ме питаш коя е?
Тя е моята, на която аз те чакам!
Нека те разходя по перона,
виж лицата на хората, които са тук,
очите им са мъртви, както и сърцата им,
те не просто спят своя сън,
те бавно умират заради изгубената си любов!
Но май избяга още когато те поканих,
ако те е страх, мила, от това,
не ме оставяй там, спаси ме!
Нима се лъжа пак?
Думите ми бавно се губят в мрака,
а нощта напредва и скоро ще дойде Авги,
но преди това ще ме прониже...
да, това е тя, любовта, забиваща ми пак стрелата си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодор Илиев Все права защищены
