Oct 24, 2007, 7:58 PM
Болката ми!
Нощта спусна черното си було
над мрачната и самотна гара.
Но ако ме питаш коя е?
Тя е моята, на която аз те чакам!
Нека те разходя по перона,
виж лицата на хората, които са тук,
очите им са мъртви, както и сърцата им,
те не просто спят своя сън,
те бавно умират заради изгубената си любов!
Но май избяга още когато те поканих,
ако те е страх, мила, от това,
не ме оставяй там, спаси ме!
Нима се лъжа пак?
Думите ми бавно се губят в мрака,
а нощта напредва и скоро ще дойде Авги,
но преди това ще ме прониже...
да, това е тя, любовта, забиваща ми пак стрелата си!
над мрачната и самотна гара.
Но ако ме питаш коя е?
Тя е моята, на която аз те чакам!
Нека те разходя по перона,
виж лицата на хората, които са тук,
очите им са мъртви, както и сърцата им,
те не просто спят своя сън,
те бавно умират заради изгубената си любов!
Но май избяга още когато те поканих,
ако те е страх, мила, от това,
не ме оставяй там, спаси ме!
Нима се лъжа пак?
Думите ми бавно се губят в мрака,
а нощта напредва и скоро ще дойде Авги,
но преди това ще ме прониже...
да, това е тя, любовта, забиваща ми пак стрелата си!
© Теодор Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Кръвта пулсира във заспалите ми вени,
а твоето очакване ми липсва
и аз те търся във несъществуващ свят,
и чакам те на някоя от гарите,
където никой никога не спира..."
Това е моят поздрав за теб.
И... махни всички тези грозни, пусти, мъртви гари...
Животът може да ти предложи много повече
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мрачни са сегашните хора,
макар да имат сичко те нямат нищо,
защото нямат истинска любов!