22 июл. 2008 г., 11:13

Болкоуспокоително

744 0 9

Болкоуспокоително

 

Мястото и времето

хората дели,

не се плаши,

щом и двама ни боли,

ще го надвием аз и ти.

Какво за болката говориш,

нима си спряла да се бориш?

Нима не си видяла

силата на своя ореол,

нима не си разбрала,

че царят бил е гол?

Усмихвай се,

добро начало

на свършващия вече ден,

за тебе бях аз

от обед притеснен.

Питах се дали

ще те открия

в нощта

и не смеех името ти

да изрека.

В нощта намираме

отговори само,

поплачи при нужда

ти на моето рамо.

За своите въпроси от деня

отговори потърси,

че ни стигат

тревогите сега!

Сълзите спряха,

пак съм като пресъхнала река,

ще дойде ден, когато

ще мога пак да потека.

Успокой се и заспивай,

не унивай!

Ще ни закриля любовта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...