Болкоуспокоително
Мястото и времето
хората дели,
не се плаши,
щом и двама ни боли,
ще го надвием аз и ти.
Какво за болката говориш,
нима си спряла да се бориш?
Нима не си видяла
силата на своя ореол,
нима не си разбрала,
че царят бил е гол?
Усмихвай се,
добро начало
на свършващия вече ден,
за тебе бях аз
от обед притеснен.
Питах се дали
ще те открия
в нощта
и не смеех името ти
да изрека.
В нощта намираме
отговори само,
поплачи при нужда
ти на моето рамо.
За своите въпроси от деня
отговори потърси,
че ни стигат
тревогите сега!
Сълзите спряха,
пак съм като пресъхнала река,
ще дойде ден, когато
ще мога пак да потека.
Успокой се и заспивай,
не унивай!
Ще ни закриля любовта!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.