17 дек. 2007 г., 18:00

Болница за любовни терзания

1.5K 0 7
Неканени мисли в ума ми се скитат,
прииждат от нищото те на талази,
дали ги желая изобщо не питат,
не може душата ми веч да се пази.

Рояци безброй настъпват към мен,
искам спасение, искам почивка,
в буря превръщат белия ден,
на мислите трябва да правя промивка!

Болница няма за любовни терзания,
доктор, лекуващ сърце наранено,
големи инжекции със сложни названия,
изтриващи спомени в съществото сломено.

Ех, ако беше измислена тук
болница, клиника, нещо подобно,
помагащо днес да обикна аз друг
знам, щях да идвам редовно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лейла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • браво мн е готино
  • Закачлив но и доста сериозен стих!
    Всеки е имал нужда от такава болница. Защо ли няма такава!?
    Поздравления!
  • На всеки май поне веднъж му се е искало да има нещо такова !Поздрави за оригиналността
  • Хехе много оргинално...Наистина очарована съм,особено краят! цпоздрави
  • Колко съм я търсила тази болница... ;(

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...