Dec 17, 2007, 6:00 PM

Болница за любовни терзания

  Poetry
1.5K 0 7
Неканени мисли в ума ми се скитат,
прииждат от нищото те на талази,
дали ги желая изобщо не питат,
не може душата ми веч да се пази.

Рояци безброй настъпват към мен,
искам спасение, искам почивка,
в буря превръщат белия ден,
на мислите трябва да правя промивка!

Болница няма за любовни терзания,
доктор, лекуващ сърце наранено,
големи инжекции със сложни названия,
изтриващи спомени в съществото сломено.

Ех, ако беше измислена тук
болница, клиника, нещо подобно,
помагащо днес да обикна аз друг
знам, щях да идвам редовно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лейла All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво мн е готино
  • Закачлив но и доста сериозен стих!
    Всеки е имал нужда от такава болница. Защо ли няма такава!?
    Поздравления!
  • На всеки май поне веднъж му се е искало да има нещо такова !Поздрави за оригиналността
  • Хехе много оргинално...Наистина очарована съм,особено краят! цпоздрави
  • Колко съм я търсила тази болница... ;(

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...