17 dic 2007, 18:00

Болница за любовни терзания

  Poesía
1.5K 0 7
Неканени мисли в ума ми се скитат,
прииждат от нищото те на талази,
дали ги желая изобщо не питат,
не може душата ми веч да се пази.

Рояци безброй настъпват към мен,
искам спасение, искам почивка,
в буря превръщат белия ден,
на мислите трябва да правя промивка!

Болница няма за любовни терзания,
доктор, лекуващ сърце наранено,
големи инжекции със сложни названия,
изтриващи спомени в съществото сломено.

Ех, ако беше измислена тук
болница, клиника, нещо подобно,
помагащо днес да обикна аз друг
знам, щях да идвам редовно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лейла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво мн е готино
  • Закачлив но и доста сериозен стих!
    Всеки е имал нужда от такава болница. Защо ли няма такава!?
    Поздравления!
  • На всеки май поне веднъж му се е искало да има нещо такова !Поздрави за оригиналността
  • Хехе много оргинално...Наистина очарована съм,особено краят! цпоздрави
  • Колко съм я търсила тази болница... ;(

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...