17 dic 2007, 18:00

Болница за любовни терзания

  Poesía
1.5K 0 7
Неканени мисли в ума ми се скитат,
прииждат от нищото те на талази,
дали ги желая изобщо не питат,
не може душата ми веч да се пази.

Рояци безброй настъпват към мен,
искам спасение, искам почивка,
в буря превръщат белия ден,
на мислите трябва да правя промивка!

Болница няма за любовни терзания,
доктор, лекуващ сърце наранено,
големи инжекции със сложни названия,
изтриващи спомени в съществото сломено.

Ех, ако беше измислена тук
болница, клиника, нещо подобно,
помагащо днес да обикна аз друг
знам, щях да идвам редовно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лейла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво мн е готино
  • Закачлив но и доста сериозен стих!
    Всеки е имал нужда от такава болница. Защо ли няма такава!?
    Поздравления!
  • На всеки май поне веднъж му се е искало да има нещо такова !Поздрави за оригиналността
  • Хехе много оргинално...Наистина очарована съм,особено краят! цпоздрави
  • Колко съм я търсила тази болница... ;(

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...