17.12.2007 г., 18:00

Болница за любовни терзания

1.5K 0 7
Неканени мисли в ума ми се скитат,
прииждат от нищото те на талази,
дали ги желая изобщо не питат,
не може душата ми веч да се пази.

Рояци безброй настъпват към мен,
искам спасение, искам почивка,
в буря превръщат белия ден,
на мислите трябва да правя промивка!

Болница няма за любовни терзания,
доктор, лекуващ сърце наранено,
големи инжекции със сложни названия,
изтриващи спомени в съществото сломено.

Ех, ако беше измислена тук
болница, клиника, нещо подобно,
помагащо днес да обикна аз друг
знам, щях да идвам редовно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лейла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво мн е готино
  • Закачлив но и доста сериозен стих!
    Всеки е имал нужда от такава болница. Защо ли няма такава!?
    Поздравления!
  • На всеки май поне веднъж му се е искало да има нещо такова !Поздрави за оригиналността
  • Хехе много оргинално...Наистина очарована съм,особено краят! цпоздрави
  • Колко съм я търсила тази болница... ;(

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...