11 нояб. 2011 г., 20:12

Болният старец 

  Поэзия
932 0 3

 

Болния старец започна да рухва.

Малко по малко гръбнака избухва.

Паднал в кревата, лежи на система,

боднат в ръката, лекарство приема.

 

Болест ужасна от време вилнее.

Хванала него, свободно дивее.

Тъкани стари и млади събаря,

с лава гореща сърцето изгаря.

 

Стареца древен върти се и пъшка,

носи на болка със силата мъжка.

Време обаче дойде за прогноза - 

цялото тяло го чака некроза.

 

 

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за мненията. Ilis (Алина Стоянова), реакцията ви е напълно заслужена. Нарочно не споменах на кого посвещавам стихотворението - а именно на световната икономика. batstefko1 (Ст ), някой ден може и САНТРАПО да възпея, но когато порасна още малко.
  • "...цялото тяло го чака склероза..."и дори некролоза!Знаете ли какво е това чудо САНТРАПО ?Това е последната инстанция,която заслужава да се възпее:САндък,ТРАп и ПОП.
  • ?!?!
Предложения
: ??:??