11.11.2011 г., 20:12

Болният старец

1.5K 0 3

 

Болния старец започна да рухва.

Малко по малко гръбнака избухва.

Паднал в кревата, лежи на система,

боднат в ръката, лекарство приема.

 

Болест ужасна от време вилнее.

Хванала него, свободно дивее.

Тъкани стари и млади събаря,

с лава гореща сърцето изгаря.

 

Стареца древен върти се и пъшка,

носи на болка със силата мъжка.

Време обаче дойде за прогноза - 

цялото тяло го чака некроза.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мненията. Ilis (Алина Стоянова), реакцията ви е напълно заслужена. Нарочно не споменах на кого посвещавам стихотворението - а именно на световната икономика. batstefko1 (Ст ), някой ден може и САНТРАПО да възпея, но когато порасна още малко.
  • "...цялото тяло го чака склероза..."и дори некролоза!Знаете ли какво е това чудо САНТРАПО ?Това е последната инстанция,която заслужава да се възпее:САндък,ТРАп и ПОП.
  • ?!?!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...