11.11.2011 г., 20:12

Болният старец

1.5K 0 3

 

Болния старец започна да рухва.

Малко по малко гръбнака избухва.

Паднал в кревата, лежи на система,

боднат в ръката, лекарство приема.

 

Болест ужасна от време вилнее.

Хванала него, свободно дивее.

Тъкани стари и млади събаря,

с лава гореща сърцето изгаря.

 

Стареца древен върти се и пъшка,

носи на болка със силата мъжка.

Време обаче дойде за прогноза - 

цялото тяло го чака некроза.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мненията. Ilis (Алина Стоянова), реакцията ви е напълно заслужена. Нарочно не споменах на кого посвещавам стихотворението - а именно на световната икономика. batstefko1 (Ст ), някой ден може и САНТРАПО да възпея, но когато порасна още малко.
  • "...цялото тяло го чака склероза..."и дори некролоза!Знаете ли какво е това чудо САНТРАПО ?Това е последната инстанция,която заслужава да се възпее:САндък,ТРАп и ПОП.
  • ?!?!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...