11 nov 2011, 20:12

Болният старец

  Poesía
1.5K 0 3

 

Болния старец започна да рухва.

Малко по малко гръбнака избухва.

Паднал в кревата, лежи на система,

боднат в ръката, лекарство приема.

 

Болест ужасна от време вилнее.

Хванала него, свободно дивее.

Тъкани стари и млади събаря,

с лава гореща сърцето изгаря.

 

Стареца древен върти се и пъшка,

носи на болка със силата мъжка.

Време обаче дойде за прогноза - 

цялото тяло го чака некроза.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за мненията. Ilis (Алина Стоянова), реакцията ви е напълно заслужена. Нарочно не споменах на кого посвещавам стихотворението - а именно на световната икономика. batstefko1 (Ст ), някой ден може и САНТРАПО да възпея, но когато порасна още малко.
  • "...цялото тяло го чака склероза..."и дори некролоза!Знаете ли какво е това чудо САНТРАПО ?Това е последната инстанция,която заслужава да се възпее:САндък,ТРАп и ПОП.
  • ?!?!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...