Мечето болно легна,
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали,
мен гърло пък ме боли,
я да си остана на топло в хралупката,
да си хапвам плодове във дупката.
Сега е време да поспя,
енергия да събера.
За нови приключения в гората,
за нови радости в душата.
Гърлото ще мине,
слънце ще изгрее
и пак сърцето ми весело ще пее.
© Жанет Георгиева Все права защищены