Мечето болно легна,
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали,
мен гърло пък ме боли,
я да си остана на топло в хралупката,
да си хапвам плодове във дупката.
Сега е време да поспя,
енергия да събера.
За нови приключения в гората,
за нови радости в душата.
Гърлото ще мине,
слънце ще изгрее
и пак сърцето ми весело ще пее.
© Жанет Георгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
