Мечето болно легна,
пи сироп и се протегна,
облече си елече
и си рече:
вън есенен дъжд вали,
мен гърло пък ме боли,
я да си остана на топло в хралупката,
да си хапвам плодове във дупката.
Сега е време да поспя,
енергия да събера.
За нови приключения в гората,
за нови радости в душата.
Гърлото ще мине,
слънце ще изгрее
и пак сърцето ми весело ще пее.
© Жанет Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
