Бомбардировачът 1994

Само чакам сигнал, и излитам оттук -

от горещата гръд на бетона.

Зареден съм с ракети, във бойния люк -

и със бомби, на всички пилони.

Флагът пада. Форсаж. И поемам напред.

След минута ще бъда там, горе.

Нося ужаса. Всичко ще пламне, наред.

Ще изчезнат и птици, и хора.

Аз излитам в беззвездното, черно небе.

Чуйте моя вие рев на турбини.

Идвам там, в тишината. Тя мен ме зове.

И съм бърз, а и толкова силен.

Аз летя - и ви нося безмълвна смъртта.

Тъй съм крехък, тъй лек, но и вечен.

Програмирана, мен ме очаква целта -

а градът ви е вече обречен.....

Но когато се върна на другия ден,

от далечния полет през мрака -

аз не зная, дали вместо писта под мен

няма огнен океан да ме чака.