Бомбардировачът 1994
Само чакам сигнал, и излитам оттук -
от горещата гръд на бетона.
Зареден съм с ракети, във бойния люк -
и със бомби, на всички пилони.
Флагът пада. Форсаж. И поемам напред.
След минута ще бъда там, горе.
Нося ужаса. Всичко ще пламне, наред.
Ще изчезнат и птици, и хора.
Аз излитам в беззвездното, черно небе.
Чуйте моя вие рев на турбини.
Идвам там, в тишината. Тя мен ме зове.
И съм бърз, а и толкова силен.
Аз летя - и ви нося безмълвна смъртта.
Тъй съм крехък, тъй лек, но и вечен.
Програмирана, мен ме очаква целта -
а градът ви е вече обречен.....
Но когато се върна на другия ден,
от далечния полет през мрака -
аз не зная, дали вместо писта под мен
няма огнен океан да ме чака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Янев Все права защищены