9 мар. 2025 г., 22:15

Бомбардировачът 1994 

  Поэзия
16 0 0
Само чакам сигнал, и излитам оттук -
от горещата гръд на бетона.
Зареден съм с ракети, във бойния люк -
и със бомби, на всички пилони.
Флагът пада. Форсаж. И поемам напред.
След минута ще бъда там, горе.
Нося ужаса. Всичко ще пламне, наред.
Ще изчезнат и птици, и хора.
Аз излитам в беззвездното, черно небе.
Чуйте моя вие рев на турбини.
Идвам там, в тишината. Тя мен ме зове.
И съм бърз, а и толкова силен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Все права защищены

Предложения
: ??:??