9.03.2025 г., 22:15

Бомбардировачът 1994

290 0 0

Само чакам сигнал, и излитам оттук -

от горещата гръд на бетона.

Зареден съм с ракети, във бойния люк -

и със бомби, на всички пилони.

 

Флагът пада. Форсаж. И поемам напред.

След минута ще бъда там, горе.

Нося ужаса. Всичко ще пламне, наред.

Ще изчезнат и птици, и хора.

 

Аз излитам в беззвездното, черно небе.

Чуйте моя вие рев на турбини.

Идвам там, в тишината. Тя мен ме зове.

И съм бърз, а и толкова силен.

 

Аз летя - и ви нося безмълвна смъртта.

Тъй съм крехък, тъй лек, но и вечен.

Програмирана, мен ме очаква целта -

а градът ви е вече обречен.....

 

Но когато се върна на другия ден,

от далечния полет през мрака -

аз не зная, дали вместо писта под мен

няма огнен океан да ме чака.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...