Mar 9, 2025, 10:15 PM

Бомбардировачът 1994

  Poetry
303 0 0

Само чакам сигнал, и излитам оттук -

от горещата гръд на бетона.

Зареден съм с ракети, във бойния люк -

и със бомби, на всички пилони.

 

Флагът пада. Форсаж. И поемам напред.

След минута ще бъда там, горе.

Нося ужаса. Всичко ще пламне, наред.

Ще изчезнат и птици, и хора.

 

Аз излитам в беззвездното, черно небе.

Чуйте моя вие рев на турбини.

Идвам там, в тишината. Тя мен ме зове.

И съм бърз, а и толкова силен.

 

Аз летя - и ви нося безмълвна смъртта.

Тъй съм крехък, тъй лек, но и вечен.

Програмирана, мен ме очаква целта -

а градът ви е вече обречен.....

 

Но когато се върна на другия ден,

от далечния полет през мрака -

аз не зная, дали вместо писта под мен

няма огнен океан да ме чака.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...