На Павлина Йосева – Пинче
Какво е туй Боне без Пинче,
отпред – без нейната кола?
В Испания, а пък на инч е
до нас, със късичка пола.
С очи, усмихнати и тъжни,
с естествения си балкон,
на всички ни тя тук е нужна,
на всяка сбирка и салон.
Поезията както пише,
ритмично тъй полюшва ханш.
Тя е родена за обичане,
залог за всеки следващ транш.
Лотария е печеливша
за вдъхновения поет.
Сам Господ я закриля свише
от дявола с рога напред.
И виждаме я: рецитира,
вглъбена, с галещия алт,
и след съзвездието Лира
лети по нощния асфалт.
Да вдигнем тост, Бонейци наши,
с червени от изпитото очи,
за Пинче – гост, до дъно чаши!
И „Баба Мара” да звучи.
© Иван Христов Все права защищены