Apr 2, 2016, 12:37 PM  

Боне без Пинче

  Poetry
830 0 2

На Павлина Йосева – Пинче

 

Какво е туй Боне без Пинче,
отпред – без нейната кола?
В Испания, а пък на инч е
до нас, със късичка пола.

 

С очи, усмихнати и тъжни,
с естествения си балкон,
на всички ни тя тук е нужна,
на всяка сбирка и салон.

 

Поезията както пише,
ритмично тъй полюшва ханш.
Тя е родена за обичане,
залог за всеки следващ транш.

 

Лотария е печеливша
за вдъхновения поет.
Сам Господ я закриля свише
от дявола с рога напред.

 

И виждаме я: рецитира,
вглъбена, с галещия алт,
и след съзвездието Лира
лети по нощния асфалт.

 

Да вдигнем тост, Бонейци наши,
с червени от изпитото очи,
за Пинче – гост, до дъно чаши!
И „Баба Мара” да звучи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...