5 мар. 2010 г., 13:49

Бор и Елха

990 0 0

В двора съседен растяха,

елхичка и борче красиви,

години минаваха,

птички в клоните гнезда си правеха.

Миришеше на бор и елха,

децата ми

под тяхната сянка израснаха

и аз като орлица разпервах крила

- пазех ги

"клонче" да не падне 

от техните крехки тела!

Но бурен вятър се изви, 

клоните на борчето и елхата счупи,

а мойте деца по света разпиля!

Самотна в бурята ниско кръжа, 

с надежда на някое клонче да кацна, 

крила уморени

до остарялото си тяло да прибера!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...