Mar 5, 2010, 1:49 PM

Бор и Елха

  Poetry » Other
983 0 0

В двора съседен растяха,

елхичка и борче красиви,

години минаваха,

птички в клоните гнезда си правеха.

Миришеше на бор и елха,

децата ми

под тяхната сянка израснаха

и аз като орлица разпервах крила

- пазех ги

"клонче" да не падне 

от техните крехки тела!

Но бурен вятър се изви, 

клоните на борчето и елхата счупи,

а мойте деца по света разпиля!

Самотна в бурята ниско кръжа, 

с надежда на някое клонче да кацна, 

крила уморени

до остарялото си тяло да прибера!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...