20 февр. 2007 г., 19:52

Борба

740 0 0
Искам времето да спре
и душата ми да разплете кълбото от лъжи
завъртяло в огнен плет добрината в този ред

Защо връщам си ума след лудостта?
Заковавам погледа си в есента,
но това не е истинска красота,
а само златна самота!

Защо димът слива се с пепелта?
Чувам пърхане на крила,
но това не значи свобода,
а безнадеждната борба със сенки от нощта.

Защо музиката от сълзи
превръща се в глас, викащ: „Помогни!”
Потъвам в ледени гори,
но не заспивам спокойно до зори,
а заплитам нокти в моите коси
и се моля да се успокоят моите очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...