Борба
и душата ми да разплете кълбото от лъжи
завъртяло в огнен плет добрината в този ред
Защо връщам си ума след лудостта?
Заковавам погледа си в есента,
но това не е истинска красота,
а само златна самота!
Защо димът слива се с пепелта?
Чувам пърхане на крила,
но това не значи свобода,
а безнадеждната борба със сенки от нощта.
Защо музиката от сълзи
превръща се в глас, викащ: „Помогни!”
Потъвам в ледени гори,
но не заспивам спокойно до зори,
а заплитам нокти в моите коси
и се моля да се успокоят моите очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Всички права запазени