20.02.2007 г., 19:52

Борба

733 0 0
Искам времето да спре
и душата ми да разплете кълбото от лъжи
завъртяло в огнен плет добрината в този ред

Защо връщам си ума след лудостта?
Заковавам погледа си в есента,
но това не е истинска красота,
а само златна самота!

Защо димът слива се с пепелта?
Чувам пърхане на крила,
но това не значи свобода,
а безнадеждната борба със сенки от нощта.

Защо музиката от сълзи
превръща се в глас, викащ: „Помогни!”
Потъвам в ледени гори,
но не заспивам спокойно до зори,
а заплитам нокти в моите коси
и се моля да се успокоят моите очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...