Искам времето да спре
и душата ми да разплете кълбото от лъжи
завъртяло в огнен плет добрината в този ред

Защо връщам си ума след лудостта?
Заковавам погледа си в есента,
но това не е истинска красота,
а само златна самота!

Защо димът слива се с пепелта?
Чувам пърхане на крила,
но това не значи свобода,
а безнадеждната борба със сенки от нощта.

Защо музиката от сълзи
превръща се в глас, викащ: „Помогни!”
Потъвам в ледени гори,
но не заспивам спокойно до зори,
а заплитам нокти в моите коси
и се моля да се успокоят моите очи!