Защо се боря

с емоции непобедими,

когато

в  моето сърце
играят

постановка те?...

... Знам,
гневът в мен

опустошава ме,
в кратка лудост

той превръща се...
... безсилна съм,

победителят

е ясен...

И въпреки че

съм участник

в играта,
бушуваща неуморимо
там

дълбоко в сърцето,
дойде

и времето,
когато аз

ще се предам...

... Тя,

играта,

сама

да ходи в ада,
без мен,
отказвам да отида...

Избирам

да мечтая

за приказки,

дори и нереални

да са те,
илюзии,

измислици,
ще каже някой,

така да е...

... Щастието 

ме вълнува,

чувствата

подтикват ме

към бързина!