Защо се боря
с емоции непобедими,
когато
в моето сърце
играят
постановка те?...
... Знам,
гневът в мен
опустошава ме,
в кратка лудост
той превръща се...
... безсилна съм,
победителят
е ясен...
И въпреки че
съм участник
в играта,
бушуваща неуморимо
там
дълбоко в сърцето,
дойде
и времето,
когато аз
ще се предам...
... Тя,
играта,
сама
да ходи в ада,
без мен,
отказвам да отида...
Избирам
да мечтая
за приказки,
дори и нереални
да са те,
илюзии,
измислици,
ще каже някой,
така да е...
... Щастието
ме вълнува,
чувствата
подтикват ме
към бързина!
© Славка Всички права запазени