6 апр. 2009 г., 18:13

Борба

729 0 2

Да бориш себе си
със огън, дошъл е ред.
Сега, във време, или
пък май без време,
да приключиш!
Заключваш, но тръгнал
по жаравата веднъж,
е късно да се върнеш,
а пепелта изстива
отведнъж, забравила
за стъпките ти плахи.
Жаравата не се предава,
тя иска още да пламти!
И струи ледени
тя иска да попива.
Ти искаш май да спреш,
понятно е, но е тръпчиво.
Червеното в краката ти блести,
със синкав пламък. Но без огън!
Не те гори – ти просто премини
и нека символът те пази!
От злини…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...