Apr 6, 2009, 6:13 PM

Борба

727 0 2

Да бориш себе си
със огън, дошъл е ред.
Сега, във време, или
пък май без време,
да приключиш!
Заключваш, но тръгнал
по жаравата веднъж,
е късно да се върнеш,
а пепелта изстива
отведнъж, забравила
за стъпките ти плахи.
Жаравата не се предава,
тя иска още да пламти!
И струи ледени
тя иска да попива.
Ти искаш май да спреш,
понятно е, но е тръпчиво.
Червеното в краката ти блести,
със синкав пламък. Но без огън!
Не те гори – ти просто премини
и нека символът те пази!
От злини…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...