26 окт. 2023 г., 11:05

Борба за власт

944 2 2

От тъпомислие получих просветление,
но то какво бе, тъй и не разбрах...
Оставих мозъка си в една морга за лечение
и гадже-пациентка там хванах.

Направих после тест за интелект,
оказа се с изкуствен, че съм бил...
Съдбата корумпирах с невалиден чек
и станах й любимият дебил.

Осигурил си бъдеще безаварийно
и вечност със размер на дамска чанта,
се включих във реалити интимно,
където с други меря си таланта.

А журито безполово и толерантно
отсява кандидатите чрез гилотина,
но пък безмозъчно е много вероятно
дори и без глава напред да мина...

На победителя наградата е в парламента
да продължи като човек да се надгражда,
но вече го открих призванието си сто процента -
Замести мозъка ми за пари и власт зла жажда...

Така, че моля, подкрепете есеместно
в лицето мое, своето страдание!
Изберете ли ме, останалото е известно,
и ви харесва, съдейки от овчото мълчание.

С това завършвам своята автобиография
така приличаща си с тези, на избраните...
Гласувайте! Аз съм бъдещето на България,
в "Борба за власт", най-новото и хитово реалити.

25.10.2023./26.10.2023.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...