Борбено
От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала,
по душевна крива се търкулвала... прямо!
Купелно посърнала, с панти не поскърцнала,
чакам я със клони да се вчепка в слънце... браво!
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала,
по душевна крива се търкулвала... прямо!
Купелно посърнала, с панти не поскърцнала,
чакам я със клони да се вчепка в слънце... браво!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
