Борбено
От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала,
по душевна крива се търкулвала... прямо!
Купелно посърнала, с панти не поскърцнала,
чакам я със клони да се вчепка в слънце... браво!
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала,
по душевна крива се търкулвала... прямо!
Купелно посърнала, с панти не поскърцнала,
чакам я със клони да се вчепка в слънце... браво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
